Бета

Обекти

TЪРСИ

Паметник на загиналите през Освободителната война (1877-1878) медицински чинове. („Докторски паметник“.) Архитектурен ансамбъл. Войнишки паметник

Детайли за Паметника

Паметникът има формата на четиристенна пресечена пирамида, увенчана от саркофаг (вис. 10 м, 10 х 8 м). Архитектурно монументът е решен в християнски стил - своего рода мавзолей със западна ориентация. Сивият гранит е матриалът на основата, цокъла и саркофага (изваян от монолитен блок), а белият пясъчник от Ташкесен (дн. с. Саранци) покрива стените на пирамидата. Те са издялани във формата на едри, хоризонтално подравнени квадри на които са изчукани фамилиите и инициалите на 531 медицински работници, загинали в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Това са лекари, фелдшери, фармацевти, общ медицински персонал, студенти-доброволци много от които работили към руския Червен кръст. На четирите страни на саркофага са изписани имената на местата, където са станали най-големите, победни за руската армия сражения: Плевна (оригиналното име на Плевен), Мечка, Шипка и Пловдив. На лицевата страна на паметника стои надпис на руски език „Медицинскамъ чинамъ погибшимъ въ турецкую войну (1877-1878)” и емблема с лекарски символ (змия, обвила съдина и лечебно растение). На цокъла са монтирани осем венци с ленти. Металопластиката е изработена в Италия. Идеята за изграждането на паметника възниква в Русия през лятото на 1878 г. сред завърналите се от войната лекари и милосърдни сестри. По тяхно искане руският император Александър ІІ разрешава на военния министър да открие подписка сред медицинското съсловие за набиране на средства за изграждане на два паметника на загиналите медици - в България и Кавказ (останал нереализиран). Българският паметник е трябвало да се намира във В. Търново (Марно поле), но междувременно София е избрана за столица на княжеството, а общинският й съвет осигурява обширна площ за изграждането му. Проведеният конкурс е спечелен от един от най-добрите руски архитекти на своето време – Антоний Осипович Томишко (1851-1900). По-късно Томишко печели първа награда и в конкурса за изграждането на руската църква в с. Шипка и във връзка със строителството й идва в България. Събраните средства и архитектурният проект, заедно с макета на паметника от гипс са предадени на градския архитект Адолф Колар, който организира неговото строителство. Майстор – каменоделец е италианецът Луиджи Фарабоско. Паметникът е построен през 1883 г. Предвиждало се е освещаването му през 1884 г., но това не се е случило поради задълбочаващата се криза в българо-руските отношения в края на управлението на княз Александър I Батенберг. „Докторски паметник”, както става известен сред софиянци, е един от първите паметници на медици, загинали по време на изпълнение на служебния си дълг в света. Той е една от наколкото големи постройки изградени в европейски стил в столицата веднага след Освобождението. На другия край на София вече се издига „Руски паметник” (1882). Пустото място на което паметникът е построен, скоро става градски парк. Нейн пръв проектант е видният паркостроител Даниел Неф (швейцарец). Започната през 1889 г. „Докторската градина” за дълго време е ботаническа градина. Градината е реконструирана през 2013/4 г., а паметникът е почистен. „Докторски паметник” е обявен за паметник на културата с титула „Паметник на загиналите медицински чинове в руско-турската освободителна война” (в. „Известия“ бр.73/ 1955 г.) и е деклариран за исторически, мемориален и архитектурен паметник на културата с категория „национално значение” (писмо на НИПК №2637/ 07.06.1988 г.; №4349/04.12.1992 г.)

Вид:
Паметник - архитектурен ансамбъл
Дата на създаване:
Период:
1878-1912 г.
Местоположение:
София парк „Докторска градина“

За коментари