Бета

Обекти

TЪРСИ

Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Николай Лилиев, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда – къща. Подвързачов (Димитър, Хамлет, принц Датски), български поет, фейлетонист и преводач. Роден през 1881 г. в Стара Загора, дето следвал гимназия. Автор на лирически стихотворения, пръснати из разни периодически издания, и на множество хумористични стихотворения, драски и фейлетони. Редактирал списание Звено, хумористичното списание Българан (с Ал. Божинов и Р. Алексиев) и др. Направил редица преводи, предимно от руските класици, между които в стихове: От главата си тегли от Грибоедов и Маскарад от Лермонтов: Автор на: Как дяволът чете Евангелието, сборник хумористични драски, фейлетони и парадокси (1933), и на книгите за деца (в стихове): Приключенията на Крачун и Малчо (2 кн. 1932 и 1933) и Войната на джунглите (1934). Дебелянов (Димчо), български поет (1887-1916). Роден в Копривщица, завършил гимназия и следвал няколко семестра право в София; убит в Световната война при Демир-Хисар. Оставил едно томче стихотворения (изд. 1927). Ценен поради искреността си. – През 1934 г. в Копривщица бе издигнат паметник на поета (работа на скулптора Ив. Лазаров) Йовков (Йордан), един от най-добрите съвременни български белетристи и драматурзи. Роден в с. Жеравна (Котленско) през 1884 г., но отрасъл в с. Чифуткьой (Добричко); свършил гимназия в София, дето следвал известно време и право. Преди Балканската война учителствал в разни села из Добруджа, отпосле бил на служба в българската легация в Букурещ. Йовков е познавач на селото, особено в Добруджа, и отличен негов изразител. Увлекателен разказвач, дълбок психолог, голям поет. Драмите му се играят с голям успех в Софийския народен театър и в провинцията. По неговите творения и творенията на Вазов и Елин-Пелин българските деца изучават родния си език. Член на съюза на българските писатели. Автор на: Разкази, том I (1917), Разкази, том II (1918). Жетварят, повест (1920), Последна радост, разкази (1926), Старопланински легенди (1927), Вечери в Антимовския хан, разкази (1928), Албена, драма (1930), Милионерът, комедия (1930), Разкази, том III (1932), Боряна, драма (1932), Чифликът край границата, роман (1933), Женско сърдце, разкази (1935) и др. Лилиев (Николай), български лирически поет. Роден в Стара Загора през 1885 г., свършил търговско училище в Свищов и търговска академия в Париж. В началото учител, после драматург на Народния театър в София. Сътрудничел в сп. Демократически преглед, Съвременна мисъл, Звено, Златорог (на което е и редактор) и др. Тихата скръб на самотата се разлива кротко в неговата поезия. Издал е стихотворните сбирки: Птици в нощта (1918), Лунни петна (1922), Стихотворения (1931); преводите в стихове – Хернани, от В. Юго (1920) и Електра, от Хофманщал (1930). Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936 За Димитър Димитров Подвързачов от съвременни позиции: Той е роден през 1881 г. в гр. Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, който умира преди неговото появяване на този свят. Има трудно и безрадостно детство и юношество. Учи в Стара Загора и в гимназията в Хасково, която не успява да завърши, поради финансови трудности. Започва работа като чиновник в окръжните училищни инспекции в Стара Загора и Шумен, след което в продължение на няколко години, е секретар на ІІІ Мъжка гимназия в София. Димитър Подвързачов е значителна фигура в българския културен живот от национална величина. Той е майстор на фейлетона, баснята, афоризма, хумористичното стихотворение, художествената проза. Десетилетия се занимава с редакторска дейност, превежда произведения на световни класици, издава свои литературни творби. През 1909-1910 г. редактира хумористичното списание “Оса”, през 1911-1912 г. заедно с Ал. Божинов - литературно-художественото хумористично списание “Смях”. През 1914 г. Димитър Подвързачов е главен редактор на списание “Звено”, в което сътрудничат представители на българския символизъм. По негова инициатива са привлечени за сътрудници много талантливи писатели от епохата - модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; както и журналистите : братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др. Писателят е участник в Балканската война (1912-1913). През Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. „Отечество” и на в. „Военни известия”. В периода от 1918 до 1919 г. е литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев, а през октомври – декември 1920 г. - драматург на Народния театър в София. От 1919 г. до 1934 г. Димитър Подвързачов е отдаден на журналистическа и коректорска работа във вестниците: „Зора”, „Епоха”, „Час”, „Знаме”, „Демократически сговор”, „Македония” и др. През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче „Пътека”. През 1936-1937 г. е литературен редактор на в. „Днес”. За първи път Димитър Подвързачов печата стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи”. Активно сътрудничи на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Нов път”, „Съвременник”, „Листопад” и др. През 1932 г. издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони”, което е единственото му произведение, издадено приживе. Автор е на произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София” (кн. 1-2, 1933-1934), поемата „Война в джунглите” (1934). В София писателят живее на квартира с Димчо Дебелянов и освен приятели по това време заедно съставят и редактират първата антология в историята на българската литература - „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите” (1910). Заедно с Д. Бабев, по същото време, редактират сборника „Театър и вечеринки” (1910). Умира в София на 13 ноември 1937 г. на 56-годишна възраст. Днес се знае твърде малко за Димитър Подвързачов, който е едно от най- представителните лица на литературния живот в България, след Освобождението и началните десетилетия на ХХ в. С популяризаторска цел негови творби са включени в сборника „Другата българска литература на ХХ в.”, издаден по инициатива на Института за литература на БАН. Там те са сред творбите на много други автори, които са извън канона на българската литература във втората половина на ХХ в., а някои от техните творби съвсем произволно са определяни като фашистки. Талантът на Димитър Подвързачов му отрежда завидно място в историята на българската литература. Той е определян като наследник на Алеко Константинов и Стоян Михайловски и като приемник и учител на Христо Смирненски. Възприема се и като духовен баща на поколението български творци след Иван Вазов, Кирил Христов и Стоян Михайловски. Димитър Подвързачов се подписва с различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др. Източник: https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/1444-140- Сря, 06 Окт 2021

Дата на създаване:
Период:
1944-1989
Местоположение:
София бул. „Христо Ботев” № 10

За коментари