Христо Проданов, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищeн блок до входа. Поставена с решение №649 по т.31, заседание №69 на СОС, проведено на 09.10.2014 г. по доклад вх. № СО-0819-250(1)/02.10.2014 г. Христо Проданов е първият българин изкачил най-високият връх на планетата Еверест (8848 м). Той е първият алпинист, който изкачва върха по Западния гребен (един от най-трудните и дълги маршрути) сам и без кислород. Този маршрут е известен още като „Жестокият път“. Българският алпинист се изкачва през април - най-ранното пролетно изкачване дотогава, при извънредно тежки атмосферни условия. Христо Иванов Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в подбалканския град Карлово. Той е третото дете в семейството на Иван и Иванка Проданови. Семейството живее в голяма бедност. Скоро след раждането на Христо бащата ги напуска и се завръща в родния си Сопот. Той отказва да се среща с малкия си син. Големият брат Продан описва бъдещия алпинист като саможиво, мълчаливо, затворено в себе си дете. Голямата любов на Христо към планината се заражда още в детските години. От малък той прекарва цели часове в Балкана. На 16 години прочита книгата „Техника и тактика в алпинизма“ на доц. Сандю Бешев и започва да прави опасни изкачвания по скалните образувания над Карлово. През 1961 г. завършва подготвителния курс за младши инструктори по алпинизъм на Централната планинска школа „Мальовица“. Негови лектори са семейство Аврамови (Аврам и Благовеста), с които има дългогодишни професионални отношения. През 1984 г. Аврамов става ръководител на националната експедиция за изкачване на вр. Еверест. През годините Христо Проданов прави много изкачвания на планински върхове в България и чужбина, а през 1981 г. ръководи първата българска експедиция в Хималаите. Там той изкачва връх Лхотце (8516 м) и става първият български алпинист, покорил осемхилядник. На 6 октомври 1982 г. ЦК на БКП издава специално решение № 898 за провеждането на Национална експедиция „Еверест-84“. Запланувано е изкачването да се осъществи по Западния гребен. Проданов е назначен за заместник-ръководител по техническите въпроси. Карловецът щурмува върха заедно с шерпа Джоуанг (Чованг) Ринджи. В първите часове на 20 април те са събудени по радиостанцията от базовия лагер за да започнат последния етап от изкачването. Разреденото количество кислород забавя движенията им. Едва след 3 часа двамата успяват да напуснат лагер V и да тръгнат нагоре без кислородни апарати. Температурата е минус 40 градуса. В 11:10 ч. Христо Проданов съобщава по радиостанцията, че се намира на 8500 м. и продължава към върха сам. Шерпът е ударен от откъснала се от въжето кислородна бутилка и трябва да се върне. Радиостанцията на Проданов е изключена. Едва в 18:15 ч. той достига върха без кислороден апарат. От там той изпраща съобщение по до базовия лагер: „Аз съм на върха, на върха съм. Христо!...“ На „Покрива на света“ Проданов престоява малко повече от половин час. Опитва се безуспешно да изстреля две реактивни ракети. Заснема няколко кадъра с камерата си и я оставя на върха. Тръгва надолу по собствените си стъпки, но извилата се буря, ниските температури и тъмнината го принуждават да спре на височина 8700 м. и да търси място за пренощуване. Той остава в т. нар. „Зона на смъртта“ (над 8000 м.) и на следващия 21 април. Изпратената спасителна група начело с Людмил Янков не успява да го открие. На 22 април, след консултация с д-р Стайко Кулаксъзов Христо Проданов е обявен за мъртъв. В началото на май с. г. вр. Еверест е покорен от Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петров, като последният намира и камерата, оставена от Проданов. Всички те катерят по Западния гребен, а слизат по Югоизточния ръб (класическият маршрут), създавайки траверс на масива, наричан често след това „Българския траверс“. Източник: https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1874-40-godini-ot-izkachvaneto-na-vrah-everest-ot-hristo-prodanov