Иван Фунев (скулптор)

Иван Фунев

(1900 –1983)

Иван Фунев е роден през 1900 г. в с. Горна Бешовица, Врачанско. През 1930 г. завършва скулптура в Художествената академия при проф. Жеко Спиридонов. Прави половингодишни специализации по скулптура в Рим (1939) и в Париж (1940). Един от основателите на „Дружество на новите художници“ (1931), член и председател на СБХ (1956-57), дългогодишен преподавател по фигурална композиция и скулптура, професор.

С леви политически убеждения, още с дипломните си работи „Хамалин“ и „Свобода на словото“ Иван Фунев разработва скулптурни образи на тема „българското работничество”. Фуневият образ на работника не е жертва на непосилния труд, а личност, която осъзнава своята обществена роля. Скулпторът е новатор в използването на материали като железобетон, теракота, камък. Тяхната „грубост” трябва да съответства на естетическите възгледи на „пролетарския” художник. Високият релеф заема основно място в скулптурната му практика. Релефи като „Събрание“ (1933) и „Трета класа“ (1934) заемат почетно място в българската скулптура. Изразителността на тези творби е постигната чрез многоплановото разкриване на живота чрез различни човешки характери.

В своите релефи, фигурални композиции, разнообразната галерия от портрети (портретна маска и бюст на Христо Смирненски, полуфигурен портрет на писателя Николай Хрелков, портрети на художничките Вера Лукова и Мара Цончева и др.) авторът се стреми да обхване най-същественото от сложните лица на моделите си, да покаже неповтарящо се душевно състояние, като използва различно пластическо решение и подход.

През 1938 г. той създава три еднакви фигурални композиции на тема „майчинство” (две от тях се намират в гр. София, а третата - в гр. Мездра). През същата година скулпторът извайва трифигурната композиция с девойки за надгробието на Никола Ракитин, за които му позират дъщерите на поета (днес изчезнала).

След 9. 9. 1944 г. Ив. Фунев създава скулптурата „Партизанин“ за първомайската украса на столицата през 1945 г., която по-късно е пресъздадена от камък в паметника на „падналите партизани от Средногорието“ край гр. Златица, фигурите на работник, земеделец и интелектуалец за временната скулптурна украса на София (1946), скулптурата „Победителят“ (1959), паметник на „победата на съветската армия“ в гр. Кула (1951), бюстът на Яко Доросиев в София (1968), днес демонтиран. Иван Фунев е ръководител на авторския колектив, създал двете свободностоящи многофигурни композиции „Посрещане на Съветската армия“ към едноименният паметник в София (1953) които внушават радостта на българският народ от срещата с войниците. Скулпторът се радва на творческо дълголетие и е един от най-награждаваните с български отличия наши творци. Бюст-паметник на скулптора може да бъде видян в „Борисовата градина“.

Източници:

Архив СБХ

Иванова, Венета. Певец на работническата класа. // Изкуство. 1970, №9-10, с. 4-9.

Райнов, Богомил. От „Хамалинът“ до „Победителят“. Слово по случай 60 години от рождението на проф. Иван Фунев. // Изкуство. 1960, № 10, с. 18-21.

Цончева, Мара. Иван Фунев. София, 1974.

Симеон Симеонов, Илия Мечков